Пророк Малахия

Пророк Малахия е последният от 12-те малки пророци. Почти нищо не се знае за неговия живот. Предполага се, че е пророчествувал от 415-та до 400-та година преди Христа. Той предсказва идването на Йоан Кръстител.

Книгата на Малахия се състои от четири глави. Първата глава започва с думите: „Товарът на Словото Господне чрез ръката на Малахия към Израиля." И изрежда, че Господ ги е възлюбил още от Яков, но те не са оценили тази Любов и затова той е недоволен от тяхното поведение. И накрая на главата се казва: „Защото Аз съм Велик Цар, говори Господ Саваот, и Името Ми е страшно в народите."

Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази заповед се дава вам, свещеници. Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми. говори Господ Бог Саваот, тогаз ще проводя проклятията във вас и ще прокълна благословени- ята ви. Ей. и проклех ги, защото не туриха това па сърце."

Тук се прокарва идеята за Светостта и Силата на Името Божие. И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и страхопочитание, той сам привлича на себе си проклятието. Защото Името Божие е свързано с мощни сили и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас. И ако не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително. От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно.

Третата глава е най-важната. Тя е сърцето на книгата му. В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така: „Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път пред Мене, Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си. Ей, ангелът на завета, когото вие желаете. Ето иде, говори Господ Бог Саваот. Но кой може да изтърпи деня на пришествието Му? И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари. И ще седна като който топи и чисти сребро, и ще очистя левиевите синове, и ще ги претопи като злато и сребро. И ще принасят Господу приношения с правда."

От този пасаж ясно се вижда, че той говори за Йоан Кръстител и за Христа, което показва, че той е имал голямо ясновидство, бил е Посветен и е прониквал далече в бъдещето, виждал е след 400 години какво ще стане.

По-нататък се говори, че евреите се отклонили от Божия закон и това им казва чрез пророка: „От дните на отците ви отделихте се от повеленията Ми, и не ги опазихте. Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас, говори Господ Саваот. Но рекохте: В какво да се обърнем? Ще краде ли човек от Бога? - Вие, обаче, Ме крадохте. И говорите: В какво те крадохме? - В десятъците и приношенията. Вие сте проклети с клетва, защото вие ме крадохте, ей, всичкия народ. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да бъдат храна в дома ми и опитайте Ме сега в това, говори Господ Саваот, ако не ви отворя хлябите небесни, да излея благословението върху вас. щото да не стига местото за него. И ще запретя за вас на поглъщателя, и няма да поврежда плодовете на земята ви, нито лозата ще хвърля преди време плода си на полето, говори Господ Бог Саваот. И ще ви облажават всички народи, защото ще бъдете вие желателна земя, говори Господ Бог Саваот." (7 -12 ст.)

В тези няколко стиха се говори за важността на закона за десятъка, който е закон за всемирното изобилие. Когато човек отделя десятък от придобитото от неговия труд, то целия му труд се благославя. Не Господ има нужда от нашия десятък, но такъв е пътят на идването на живите блага: човек трябва да даде, за да му се даде. Един извор, ако не дава, той се подпушва. Така че законът за десятъка е закон за дара - давай, за да ти се даде. В окултната наука този закон е известен като закон на всемирното изобилие, а Учителят го нарича закон на Опуленс. Той се практикува от всички окултни школи.

По-нататък се говори за съдбата на хора, които служат на Бога и за тези, които не Му служат, а живеят за себе си. И главата завършва с думите: „В онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си и ще бъда благоутробен за тях, както е благоутробен человек за сина си, който му работи. Тогаз ще се обърнете и разсъдите между праведен и нечестив, между който служи на Бога и който не Му служи."

В 4-та глава продължава да говори за положението на праведните и нечестивите, и казва: „Защото, ето иде ден, който ще гори като пещ. И всичките горделиви и всички, които правят насилие, ще бъдат плява, и идещият ден ще ги изгори, говори Господ Бог Саваот, та няма да им остане ни корен, ни ветва. А вам, които се боите от Името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си. И ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора, и ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под нозете ви, в който ден Аз направя това, говори Господ Бог Саваот." И накрая на главата, в 5-ти и 6-ти стих Господ казва: „Ето, Аз ще проводя Илия пророка, преди да дойде деня Господен, Великият и Страшният, и той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не дойда и да поразя земята с проклятия."

В тези два стиха ясно се говори за закона на прераждането. Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител. И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха."

С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия.

За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.